Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2010 23:28 - Ватикана - новият Вавилон
Автор: slivenplus Категория: Други   
Прочетен: 2663 Коментари: 0 Гласове:
1



От създаването си папската държава започва да прилага маниашката идея да властва над всички и над всичко, извращавайки християнската вяра. В последните десетилетия прави това с цената на финансови и криминални афери

 

Догмат за непогрешимост на папата, приет през 1870 г. от папа Пий IX

"Ако римският папа прави изявление, изхождайки от своето най-висше пастирско предназначение, то в практическото осъществяване на това предназначение, бидейки върховен пастир и учител на всички християни, със силата на своята най-висша апостолска върховна власт, той взема решение, касаещи вярата и въпросите на морала, задължителни за цялата църква и съгласно дадените му правомощия от апастола Свети Петър, той притежава тази непогрешимост, която божественият Спасител е пожелал да дари по въпросите на вярата и морала на висшата институция, църквата".

Най-точното определение на държавата Ватикана е измислено в в самия папски център. За "наместника на Христос на земята" – папата и неговите кардинали Ватикана е "най-малката и същевременно най-голяма" (supercortomaggiore) държава.

Ватикана е район в Рим на хълм, носещ същото наименование. Територията на папската държава е 0,44 кв. км. От 1929 г. Ватикана е самостоятелна държава с държавен глава – папата. Няма постоянно население. На територията на Ватикана служат 2493 души. От тях 1328 са с духовен сан. По време на работата им за Ватикана им се предоставя ватиканско поданство. При пътувания навън им се издава служебни или дипломатически паспорти. Официални езици са латински и италиански. Паричната единица е италианската лира. Издават се собствени монети главно за нумизматици. Ватикана има собствено знаме и правителство, наречено курия и химн.  Поддържат се дипломатически отношения с над 100 държави.

image
Папа Александър VI, от фамилията на Борджиите, избил доста князе, за да заграби парите им.

Като устройство Ватикана е абсолютна теократична монархия. Глава е папата. От 1978 г. това е полският кардинал Карол Войтила. Дотогава са предимно италианци. На папата принадлежи висшата законодателна, изпълнителна и съдебна власт.

Исторически Ватикана е наследник на Папската област, съществуваща от 756 г. Тогава френският крал Пипин Къси подарил на папа Стефан II Рим и няколко провинции от централна Италия. Това продължило до 1870 г. когато италианските войски завършващи обединението на Италия, които провъзгласили Рим за столица на държавата. Папската държавице престанала да съществува като самостоятелна.

Чак през 1929 г. били подписани Латеранските споразумения между диктатора Мусолини и папа Пий XI, според които се признавал суверенитет на държавата Ватикана. Според този конкордат (споразумение) католицизмът се признавал за официална държавна религия. Чак през 1984 г. бил подписан нов конкордат, според който италианците получават свобода на вероизповеданието.

image
Йоан Павел II на приятелска среща с Михаил Горбачов през 1989 г.

Само в Италия Ватикана притежава 482 000 хектара обработваема площ. Пребиваващите в Рим поклонници и туристи внасят лептата си, наречена "Грошът на Свети Петър". През 1997 г. от тези лепти сумата е около 60 милиона долара.

От 1998 г. Ватикана започна да публикува данни за бюджета си. За 1997 г. той е 200 млн. долара. За 2000 г. той е 450 млн. долара.

Към Ватикана действа папската Аакадемия на науките, създадена през 1603 г. Тя е подчинена пряко на папата и има за цел изследвания в областта на физиката, математиката, естествените науки. Академиците се назначават от папата от средите на известните учени. В момента те са 70 души от 20 държави.

Ватикана издава стотици вестници в различни страни. Официозът е "Осерваторе романо" – 50 000 тираж. Папата има и агенция – Адженция интернационале Фидес – АИФ. Радио Ватикана води предавания на 37 езика. Има и собствена тв станция.

Папата се избира пожизнено от колегията на кардиналите. Самите кардинали се избират пък от папата. Изборът на папата става от колегията на кардиналите.

По време на избора тя се нарича конклав. В нея може да участват кардинали под 80 години, които се назначават от папата пожизнено. Днес кардиналите на Ватикана са 171.

image

Папа Николай I, 858 -867 г., наложил идеята, че папата е наместник на Бога на земята. Снимки: Архив на автора

Една трета от кардиналите влизат в курията- правителството на Ватикана. Там е съсредоточено практически цялото религиозно, политическо и икономическо ръководство на Ватикана. 

В състава на курията влизат Държавният секретариат, 9 конгрегации (духовни ведомства), 3 трибунала, 12 папски съвета и комисии

Държавен секретар или премиер министър от 1990 г. е кардинал Содано.

Ватикана поддържа многобройни организации от светски характер – профсъюзни, културни, младежки, женски по цял свят. Под влияние на Ватикана са и клерикалните партии в света от типа на християндемократическите.

Източници на доходи за Ватикана са три – Институтът по религиозни дела – на практика банката на Ватикана с бюджет от няколко милиарда долара.

Също така даренията на вярващи и стопанската дейност на предприятията, собственост на Ватикана.

Вселенски или Ватикански събор се прави през няколко десетилетия за обсъждане на най-наболелите въпроси на църквата. Последният събор е бил през 1962-65 г. – това е 21-ят Вселенски или II Ватикански събор.

 

Какво прави Ватикана световен фактор?

image
Микеле Синдона, финансов играч и член на "Коза Ностра", приближен на боса на мафията Джон Гамбино, който в комбина с кардинал Марцинкус върти парите на Ватикана

Статистиките сочат, че в света има близо 1 милиард католици. От тях 280 милиона живеят в Европа и близо 400 милиона – в Америка. Влиянието над такова голямо число земни жители безспорно дава основание на папата да се смята за монарх с по-голяма власт от английската кралица. Но амбициите на римския първи отец не свършват дотук. Йоан Павел II е рекордьор по дипломитически инициативи. По време на своето 22 годишно пребиваване на престола той не се срещна само с извънземни. Още след встъпването си в длъжност Войтила посещава Турция и се среща с патриарх Димитриус I, за да обсъди с него икуменическите намерения.

Икуменизмът е течение, силно поддържано от Ватикана, което обявява намерението си да обедини всички религии и култове. В това число и шамански и просатанински култове. В това отношение днешният папа полага изключителни усилия. Основната му цел е подчинение под шапката на Рим. През 1980 г. Йоан Павел II прави пътуване из Африка. Следват Латинска Америка и САЩ и Филипините. Пътуването на Войтила в САЩ през 1979 г. е връх на политическото шоу. За първи път римски папа гостува в най-голямата западна държава за цяла седмица. Йоан Павел II произнася 60 речи, снимката му е на първите страници на вестници и списания. На няколко пъти той пада на колене и целува американското знаме. С този жест Карол Войтила показва, че се прекланя не пред Христос, а пред икономическата мощ на държавата, на която той винаги ще бъде помощник в завладяването на света. Само три-четири години след като е целувал и падал пред щатското знаме Йоан Павел II ще съучастничи на ЦРУ, италианските спецслужби и мафията в изработване на т.нар. "българска следа" след атентата срещу него.

Поведението на Войтила обаче не е изключение. То е естествен венец на столетните усилия на 377 папи преди него да създадат не духовна общност, каквато трябва да ецърквата, а чисто светска централизирана държава, която да дърпа конците в световните политически игри.

 

Кога започва манията за величие на Рим?

Веднага след утвърждаването на Христовата църква, в основните градове на античността начело на християнските общности застават епископи – първосвещеници, първите от които са ученици на апостолите. В Йерусалим, Антиохия, Византион, Александрия и Рим се установявят първите епископи, които са равни помежду си по ранг и никой от тях не се смята за "наместник на Бога", а за духовен пастир, поел завета на Христос. В Рим обаче църквата е основана от Св. Апостол Петър. Това веднага след I век дава мотивация на някои от следовниците му да решат, че Рим е първи по важност за християнството и така както е бил столица на световна империя, трябва да стане столица на новата религия, завладяваща вече света. Това обаче е погрешна позиция, защото църквата не е държава, а духовна общност и не може да има характеристиките на империята.

След пренасянето на столицата в Константинопол през 330 г., римските епископи увеличават апетита си за светска власт.

Така, че когато през 756 г. франкският крал от династията на Каролингите Пипин Къси произвежда папа Стефан II държавен глава и му подарява територии, следва и логичният жест на папа Лъв III, който пък "назначава" сина на Пипин Къси - Карл Велики за император на Свещената Римска империя през 800 г.

От 781 г. папата вече датира своите грамоти не от началната година на управлението на императора, а от годината на своя понтификат (назначение като първосвещеник). Първият папа, който започнал да сече и свои монети бил Адриан, който през 784 г. пуснал в обръщение сребърен динар с надпис "Victoria domini nostri" – "Победа на Господа наш".

Така се получило преплитане между чисто светската власт на императора и тази на папата. И двамата претендирали да са върховни управници. Имперяторът считал папата за свой васал, а папата – като първожрец, ръкоположил императора, смятал ,че има власт над него. В периода 9-10 век надделявала имперската власт. Но от 11 век до 14 век хегемонията на папата била неоспорима.

Управляващата прослойка обаче плътно смесвала благородниците – графове и херцози с църковните йерарси, които придобивали имотни владения и ставали феодални сюзерени, равностойни на графовете. Западната църква все повече придърпвала към себе си чисто административни и държавнически функции. Освен, че противоречи на същността на Христовия завет "Кесаревото –кесарю, Божието - Богу!", тези амбиции на Ватикана намесвали висшия клир все повече в нечисти политически игри, свързани с насилие, ограбване и убийства.

Това дава самочувствие на поредния папа – Николай I (858 – 867 г.), който налага идеята, че папата е наместник на Христос на земята (Vicarius Christi)и неговата власт произтича непосредствено от Бога, което му дава право да се разпорежда съдебно и законодателно както си иска. Неговият авторитет бил авторитетът на Бога. Николай I пръв въвежда и папската корона като знак на височайша власт. Всяко съждение и постановление на папата става моментално канон. Този принцип е в категорично противоречие на същността на църквата, която е съборна, според завета на Христос.

Разделението с Изтока – начало на падението

При мегаломанските щения на средновековните римски папи се дошло съвсем естествено до разкола с Източната църква, която останала позителка на Светото Съборно и Апостолско начало във вярата. През 1054 г. пратеникът на папа Лъв IX Хумберт де Силва Кандида поставил ултимативни условия на константинополския патриарх Кируларий за приемане на главенството на папата над всички християни в нарушение на всички дотогавашни съборни решения и символа на вярата. Патриархът, разбира се, отказва и папският посланик го отлъчва. Така след няколкостотин години на усилено извращаване на вярата, седящият на престола в Рим епископ се самоотделя от тялото на Христовата църква и обрича Ватикана на властолюбие и корист, на недостойни политически и финансови машинации през следващите хиляда години.

При папа Григорий VII (1073 – 1122 г.) мегаломанията на Ватикана стига до непознати върхове. Той решава да приложи на практика идеята за вселенска империя, управлявана от папата. Принципите на тази супердържава са изложени в 27 основни положения, наречени "Диктат на папата", съставен през 1075 г. Ето някои от тях: "Само римската църква е била основана от самия Господ", "Само римският папа има право да се нарича вселенски", " С отлъчените от папата лица е забранено да се намираш дори в едно и също помещение" "Всички князе са длъжни да целуват краката на папата" "Само името на папата трябва да се упоминава при църковна служба" "Папата има право да ръкополага императори" "Ако не се опира на авторитета на папата, нито една книга не може да се счита за каноническа" "Римската църква никога не е грешала, тя вечно ще бъде непогрешима".

Както се вижда маниакалността на монарха на Ватикана стига до абсурд. Тя все повече се отдалечава от принципите на вярата и придобива деформацията на психоболният държавник, който започва да бленува как целият свят му е в краката и му целува подметките.

Деформациите на Рим добиват форма на кръстоносни походи. Те са четири на брой и продължават от 1095 г. до 1261 г. Кръстоносните походи уж имат за цел завладяването на Йерусалим от исляма, но на практика се превръщат в престъпни войни срещу християнското, главно православно население по пътя към Божи гроб. Така например Четвъртият кръстоносен поход разсипва столицата на Византия Константинопол и рицарите – псевдохристияни избиват зверски православното население. Хронистът Вилардуен, е частник в похода пише, че убитите и ранените нямали брой, а пожарите обхванали толкова къщи, колокот в три големи града на френското кралство. Престъпната същност на папството, което ръководело и организирало походите се показала при този разгром в цялата си сатанинска злоба. "Рицарите –кръстоносци" рушели храмове, грабили и убивали мъже, жени и деца, били по-страшни от сарацините, пишат тогавашните хронисти.

За първи път е посегнато и на светинята на монашеството – Света гора. Пратениците на папата нападат манастирите там и избиват зверски стотици монаси. Ето я на практика идеята на паредицата папи-манияци, мечтаещи за световно величие с цената на християнска кръв. На последния от тази верига престъпници днес български заблудени души и обикновени папагали искат да се поклоним и да се подчиним, защото бил еманация на западната култура. Ватиканският престол е доказал с историята си, че не е нищо друго освен еманация на престъпни амбиции и финансово-политически далавери.

Папството в ново време е конкурент на "Коза ностра"

Хиперидеята за непогрешимост на римската църква достига кулминация при папа Пий IX (1846 –1878 г). През 1870 г. той свиква т. нар. Вселенски събор, на който се приема догмат за непогрешимост на самия папа. Вече не църквата, а нейният глава, монархът на държавата Ватикана е непогрешим.

След обединението на Италия обаче светската власт на Ватикана е отнета. Чак при Мусолини, през 1929 г. e възстановена суверенната държава Ватикана. Фашисткият диктатор дава правомощия на Пий XI, които го правят отново монарх на държавицата Ватикана. Следващият, който предлага споразумение на папата е Хитлер. През 1933 г. Третият райх и Ватикана сключват конкордат за съвместна дейност.

Още в средните векове Ватикана развива бурна финансова деност, която граничи с далаверата. Но през 19 век спекулациите с пари и имоти стават основна грижа на "непогрешимия". Папа Григорий XVI влиза в тесни финансови взаимоотношения с Ротшилд през 1831 г. Получава от еврейския банкер над 12 милиона скуди заеми. В съчинение на френския историк Сорен се цитира донесение на таен агент на Метерних, който пише от Рим: "Вавилон – това е името, което съответства на Рим и Ватикана. Тук всичко се постига със злато, две трети от римското духовенство е двулично и продажно, проповедниците са в повечето случаи безразлични към своите задължения или не вярват в Бога".

"Банко ди Рома" започва да се занимава с борсови спекулации в Близкия и Средния изток. В цяла Италия по инициатива на Ватикана изникват многобройни лихварски организации, които множат спекулативните пари на "светия престол". Лъв XIII създава нещо като министерство на финанстие на Ватикана, нечале с княз Карло Пачели. Той модернизира и ватиканската канцелария като въвежда шифри, за да не може да се прочетат архивите.

Връзката мафия – ЦРУ – Ватикана

След Втората световна война Ватикана се разраства като световен финансов и политически център. Според "Икономист" още в края на 70-те години капиталите на Ватикана са около $ 10 милиарда. След 1963 главен банкер на Ватикана е Пол Марцинкус с прякор "Горилата". Папската държавица купува акции от филмовата къща "Парамаунт пикчърс" и дори от най-голямата италианска фабрика за противозачатъчни средства, въпреки политиката на папата срещу абортите. Сп. "Еспресо" пише: "Отделението, занимаващо се с ценни книжа и имоти във Ватикана е холдинг, контролиращ около 60 компании"

image
Роберто Калви, шеф на "Банко Амброзиано", съден в Италия и убит в Лондон. Ватикана дава 250 милиона лири на "Банко Амброзиано" за покриване на дълга на банката през 1982 г.

През 1982 г. по един лондонски мост намират трупа на Роберто Калви, шеф на "Банко Амброзиано". Срещу него в Италия е повдигнато обвинение в пране на пари и той е избягал от родината си но не и от смъртта. Калви е свързан, както се установява с масонската ложа П-2, която според вестник "Република" е създадена от ЦРУ и обхваща част от италианската върхушка, включително Ватиканската. Шеф на П-2 е Личо Джели, мошеник и играч от класа, който работи и с парите на Ватикана. Банкерът на папата – Марцинкус върти папските пари в различни сфери – в компаниите "Поци", "Имобилиаре", "Поктър енд гембъл". Изполва посредническите услуги на сициланеца Микеле Синдона. Съдружието Марцинкус – Калви – Синдона заработва в средата на 70- те години. Синдона извършва няколко финансови операции за Ватикана ито с успех. Марцинкус и шефовете му – Павел VI и Йоан Павел II са доволни. През 1979 г. Синдона изчезва от Италия и с фалшив паспорт, осигурен от легендарния бос на "Коза Ностра" – Джон Гамбино се озовава в САЩ. Италионски следователи започват да претърсват вили, в които могат да намерят нещо за Синдона. Стигат до вила "Ванда", притежавана от масонският майстор Личо Джели. Във "Ванда" биват намерени 30 бележника – досиета с имената на известни дейци от политиката, бизнеса и издателското дело. Има и списък на ложата П-2 с 952 имена. Сред тях са и висши духовници от Ватикана. Според следователите "намерената документация свидетелства за съществуването на тайна асоциация, опасна за държавните институции". Двама видни дейци на ХДП решават да публикуват списъка. Това става на 20 май 1981 г. Седмица преди това обаче едно събитие заглушава скандала. На 13 май Мехмед Али Агджа стреля срещу папа Йоан Павел II и го ранява тежко.

image
Кардинал Марцинкус - "Горилата", банкер на Ватикана, свързан с мафиота Синдона и масона Личо Джели, както и със съдения в Италия и убит през 1982 г. банкер Роберто Калви.

 

Известно време след това срещу българина Сергей Антонов е повдигнато обвинение за съучастие в терористичния акт. Съдът не намира доказателства за това, но Антонов е подложен на обработка с психотропни вещества по време на дългото следствие и днес е инвалид.

Излизат достатъчно данни за врзъка между агентите на ЦРУ Хенци и Стърлинг с италиански спецченгета и дори мафиози като Кутоло от Камората, когото италианските служби натоварват със задачата да посети в затвора Агджа и да му "внуши" българската връзка.

Цялата тази мрежа от престъпни финансови, политически и шпионски игри става със съучастието на Ватикана. Според журналиста от сп. "Оджи" Салваторе Джанела има преки доказателства и за това, че хора на Ватикана са участвали в заговора за покушение срещу папата.

Мрачната империя, наречена Ватикана продължава обаче да шифрова и да крие своите тайни от света.

Но според Светото писание нищо скрито няма да остане тайна и това го знае всеки християнин.

 

Скандални факти от папския живот:

Папа Инокентий XIII е бивш пират

Папа Йоан Павел I е "царувал" само 33 дни и умира при неизяснени обстоятелства

Папа Йоан XII е намерен мъртъв в къщата на любовнцита си

Папа Александър VI идва на власт чрез серия от убийства и интриги, заграбвайки имуществото на редица убити от него князе

Папа Луций II създава Светата инквизиция – първата "политическа полиция", репресивен орган на монархията Ватикана.

Папа Урбан VI е първият папа, използвал родовият си герб за герб на Ватикана

 



Тагове:   Ватикана,   новият,   Вавилон,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031