Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2008 16:20 - Кристалният череп
Автор: iliicho0o Категория: Забавление   
Прочетен: 436 Коментари: 0 Гласове:
0



Кристален череп

Наречени от науката „неуместни”, тези артефакти не се вписват в установения образец на нашата праистория, а по-скоро навяват мисълта за напреднали цивилизации, съществували много преди формирането на известните ни древни култури. Въпреки че подобни открития, с присъщата им сложност, са добре документирани, повечето историци предпочитат да ги замитат под чергата на човешката история, правейки я все "по-гърбава” и по-неудобна за ходене. Но за разсъдливият хомосапиенс е трудно да не забележи, че подобни неуместни артефакти са в противоречие с известната консервативна картина за нашето антично минало.

Човечеството е започнало от примитивното и постоянно е вървяло нагоре в развитието си – това е неизменният отговор, предлаган от всеки съвременен музей и исторически учебник. Повечето от запазените в археологическите и геоложки архиви находки са подредени старателно, за да съответстват на този общоприет и праволинеен възглед за нашето минало. При все това, съществуват много археологически артефакти, които ни предлагат съвсем различно обяснение за това, какво е станало наистина.

Тези загадъчни артефакти потвърждават древни легенди и предания, които описват човешката история не като линейна, а като циклична. Забравени епохи и бивши светове са се издигали и падали на големи цикли през милиони години, но са останали загубени за нашата памет, освен посредством митовете и откриваните удивителни предмети.


imageimage imageimage
Черепът е направен от единичен блок чист кварц

Седмият от 10-те най-неуместни артефакти

Несъмнено, най-прочутият и загадъчен древен кристал е черепът, открит през 1927 г. от Ф. A. Mичел-Хеджес в разрушен храм на древния град на маите Лубантум, британски Хондурас, днес държавата Белиз.

През 1924 година, експедицията на известния археолог и пътешественик Мичел-Хеджис започнала разчистването на древен град на маите във влажните тропически джунгли на полуостров Юкатан. Тридесет и три хектара тропическа гора била погълнала едва забелязващите се древни постройки. За да облекчат разкопките, участниците в експедицията я запалили. Когато се разсеял димът, се разкрило удивително зрелище - каменни развалини на пирамиди, градски стени и огромен амфитеатър, побиращ хиляди зрители. След три години, в поредната си експедиция, Мичел-Хеджис взел и младата си дъщеря Анна. През април 1927 година, на своя седемнадесети рожден ден, Анна открила под руините на древен олтар удивителен предмет. Това бил човешки череп в естествена големина, изготвен от прозрачен кварц, при това, прекрасно полиран. Тежал 5,13 кг., с размери 124 мм. ширина, 147 мм. височина и 197 мм. дължина. Липсвала долната челюст, но след 3 месеца, на осем метра от мястото на находката, била намерена и тя. Оказало се, че кристалният детайл се закачвал на идеално гладки шарнири и се задвижвал при най-малкото съприкосновение.

Изследователите открили още, че в древните предания се споменават 13 кристални черепа на “Богинята на смъртта”, съхранявани отделно един от друг, под бдителната охрана на жреци и специални войни. Естествено, веднага след това започнали издирвания, които дали незабавни резултати.

Находки по цял свят

Подобни черепи били открити в хранилищата на някои музеи и в частни лица. При това, не само в Америка (Мексико, Бразилия и САЩ), но и в Европа (Франция), и в Азия (Монголия и Тибет). Черепите се оказали повече от 13, но не всички били така съвършени, както черепът “Мичел-Хеджис”. Оказало се обаче, че изследователят не е първият, който направил подобно откритие. Още в края на 80-те години на ХХ-ти век, един войник от армията на император Максимилиан открил в Мексико кристален череп, който сега е изложен в Британския музей - независимо от сходството в размерите, той не е така прозрачен, не е така детайлен, а долната челюст е слята със самия череп. Още едно грубо копие на кристалния череп се намира в Музея на хората в Париж. Там фигурира под название “Череп на ацтекския бог на подземното царство и смъртта”. Интерес представлява още един череп, наречен “Макс”. Собственичката му, Джоан Паркс, го получила от тибетски монах, който го използвал за лечение на хора. През зимата на 1994 година, собственичката на ранчо, в близост до Крестон (Колорадо, САЩ), намерила череп от кристал, но необикновено твърдия материал бил смачкан и деформиран така, сякаш някога е бил пластичен. Как е попаднал там и защо бил така обезобразен, остава загадка и досега.

Черепът “Мичел-Хеджис”

От всички намерени досега черепи, този, открит от Мичел-Хеджис, бил изследван най-детайлно. Пръв с изучаването му се заел изкуствоведът Франк Дордланд. След щателен оглед, той открил в него цяла система лещи, призми и канали, създаващи необикновени оптични ефекти. Благодарение на тази вградена оптична система, очните кухини започват да светят, когато се постави някакъв източник на светлина под черепа. Докато изследвал черепа, Дордланд бил поразен от идеално полираната повърхност, върху която дори под микроскоп не се виждали следи от обработката. В крайна сметка, той се обърнал за консултация към знаменитата фирма “Хюлет-Пакард”, считана за авторитет при експертизи на кварц. Изследването, проведено през 1964 година в специализираните лаборатории на фирмата, установило, че черепът бил изготвен много преди появяването на първите цивилизации в тази част на Америка. Най-поразителното откритие било, че черепът бил изготвен от монолитен кристал, въпреки всички закони на физиката. Инженер Л. Барре, експертът във фирмата, казва следното: “Изучихме черепа по три оптични оси и открихме, че е изсечен от един къс кристал, състоящ се от 3-4 срастъка. Според скалата на Моос, планинският кристал отстъпва по твърдост само на топаза, корунда и диаманта, и може да бъде рязан само с диамант. Независимо от това, древният майстор успял да извае не само черепа, но и долната челюст, както и шарнирите за закачването й. При такава твърдост на материала, това е повече от загадъчно. Ето защо в кристал, състоящ се от повече от един срастък, съществуват вътрешни напрежения. При натискане с резец, от напрежението той може да се пръсне на парчета. Но древният майстор го е изваял така, сякаш изобщо не го е докосвал”. С това мнение са напълно съгласни и колегите на експерта. Мнението на всички е, че при обработката на черепа, разрязванията трябвало да бъдат строго ориентирани по осите на кристала. Древният ваятел сякаш изобщо не се е вълнувал от това. Той изработил черепа, игнорирайки всички закони и правила. Професионалистите от “Хюлет-Пакард” били в недоумение - “тази проклета вещ просто не би трябвало да съществува. Този, който я създал, не е имал и най-малка представа от кристалография. Той игнорирал осите на симетрия и тази вещ би трябвало да се разпадне. А защо това не се е случило, остава необяснимо”.



Тагове:   череп,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliicho0o
Категория: Забавление
Прочетен: 14689
Постинги: 12
Коментари: 4
Гласове: 46
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930